Рано-ранила Герганка,

във кафенето на сянка.

Първи си дружки завари,

лапнали първи цигари.

Тънка е като топола,

почти до кръста е гола-

че тежка е жега и жажда!

Тя в чаша сламка забожда.

Слънце трепти захожда,

келнерът сметка изважда-

за мъжко чедо заплака,

да дойде да й плати коняка!

Дочу я младо-зелено-

от български род възродено,

та се смили над момата

и я свести под чешмата.

А там - каравана пладнува-

от Хамбург за Стамбул пътува,

кара товари със злато

и джи-ес-ем апарати.

Менаджер дума Гергани:

- Много си чоджум пияна!

я хайде в Стамбул с колата,

да ти изтаврези главата.

Гергана се чуди и мае,

че чужди езици не знае,

ни български и литература –

че не е била на матура.

И кат’ си мълчи не продумва,

мениджер пак я придумва,

А тя хълцука горката,

че й се мае главата.

Каравана вече потегля,

Гергана кротко полегва-

вече към Стамбул пътува

и сън шербетен сънува.

Шурти си кротко чешмата

под клоните на върбата,

и нови легенди нарежда,

ма кой ли й слуша брътвежа!